Училище за глупаци. Роман

„Училище за глупаци” е впечатляваща и тъжна творба, считана за една от най-вълнуващите книги.

Според Владимир Набоков, „Училище за глупаци” представлява своеобразен наръчник и би трябвало да бъде задължително четиво за тези, които се обучават в писателското изкуство. Той смята, че ако организираме конкурс за дебютни белетристи, това произведение заслужава първото място – то е образец и енциклопедия на началния опит. Уровеньт на този опит задава стандарти по отношение на красота и дълбочина, както и предизвикателства пред бъдещето.

Саша Соколов споделя как пише интуитивно; според него процесът протича естествено - той чувства как някакъв вътрешен механизъм работи вместо него. Може само да регулира темпото на работа си – да го забавя или ускорява. Не смята себе си като част от определено литературно направление, което не му изглежда важно или интересно; основното е фактът, че създава текст.

Александър (Саша) Соколов е роден през 1943 година и завършва журналистика в Московския университет. През 1975 година напуска Русия с цел емиграция във Виена, а след година заминава за Съединените щати. Там под покровителството на Владимир Набоков неговият роман „Училище за глупаци”, написан през 1973-а, излиза както на руски, така и на английски език чрез издателство „Ардис”. Последват още романи: започнатият в СССР "Между кучето и вълка" (1980) и "Палисандрия" (1985). Популярността му в Америка расте значително; съществува „Фонд на почитателите на Саша Соколов”, провеждат се конференции относно неговата работа и авангардната литература. Той е носител награди като „А.Бели” (1982), призове от списание „Октябрь” (1986) , “Пушкин” от Германската академия за изкуства (1996) сред други отличия.