Последният еничар

„Последният еничар” представлява романизирана интерпретация на Истанбул от 18-ти век. Историята проследява трансформацията на пленения руски поданик Петру в Саръ Абдуллах, през един от най-забележителните периоди за града и Османската империя, изпълнен с мобилизации и конфликти. В романа се разглеждат също така същността и значението на Бекташкия орден по време на залеза на еничарството.

Реха Чамуроглу е роден на 20 август 1958 година. Началното си образование завършва в Анкара, а средното - в Истанбул. През 1968 г. получава диплома по история от Природоматематическия и литературен факултет на Университета „Богазичи”. Той пише статии за различни печатни издания, предимно в списанията „Кара”, „Ефендимиз”, „Джем” и „Нефес”, където работи като ръководител. Негови публикации включват: «История», «Хетеродоксия и Бабайтата» (1990), «Бекташеството на еничарите и случая Шеррие» (1991), «Утринен вятър: "Енелхак" бе казал Несими» (1992), «Въртеше се: възприятието за време при бекташеството» (1992), «Алевитството при променящите се условия» (1992), «Проблемите на днешното алевитство» (1993), «Алевитството в 100 въпроса» (без подпис, 1995), «Исмаил» (1999), «Последният еничар» (2000) ,«Две и едно »(2001) и« Моментно закъснение »(2005).