Френска сюита

Между 1941 и 1942 година Ирен Немировски започва амбициозен проект – творбата "Френска сюита". Първата част, озаглавена "Буря през юни", е серия от сцени, които показват поражението на Франция по време на войната. Втората част, наречена "Dolce", представлява роман. Немировски има мечта за книга с хиляда страници, структурирана като симфония и разделена на пет секции, вдъхновена от "Петата симфония" на Бетховен. В произведението си тя безпощадно рисува образа на малодушната и победена окупирана Франция, създавайки изключително реалистичен портрет на ситуацията: пътища с масово бягство, селца населявани от изморени жени и деца в опити да намерят място за спане дори само върху стол в коридора на хан; хора натоварени с мебели и вещи; коли останали без гориво по шосето; заможни буржоа избягващи простолюдието и опитващи се да запазят ценности; кокотки напускащи Париж след любовниците си; немски войници установяващи се в богаташки домове и флиртуващи със самотни французойки; както и едно скромно семейство търсещо своя син сред обърканите редици на победените войници или хаоса около военните конвои.

Подобно на "Господарят на душите" (Леге Артис 2007), тази книга е написана с такъв талант и увлекателност, че читателят би желал тя никога да не приключи.

Ирен Немировски произлиза от богато украинско еврейско семейство в Киев. Още като дете усвоява френски език и говори свободно няколко други. На четиринайсет години започва писателската си кариера с романа "Давид Голдер", който я утвърдил в литературния свят. Семейството й живее във изгнание в Париж, където Ирен завършва литература в Сорбоната и среща Мишел Епщайн - мъжът до когото се омъжила впоследствие имат две дъщери.

Въпреки успеха си, финансовата стабилност и факта че покръства себе си плюс децата си, обичаща Франция Ирен остава без френско гражданство. По време на Втората световна война семейството й е принудено да се укрива в малко селце в Бургундия без право да работи. Тя продължава да пише докато бъде арестувана през 1942 г., а скоро след това убита в лагера Брикенау. През същата година нейният съпруг също бива арестуван و убит Аушвиц. Независимо от преследванията им двамата им деца оцеляват και успяват да спасят ръкописи ,снимки و документи оставени от майка им . Романът "Френска сюита" вижда бял свят едва през 2004 година получавайки наградата „Рьонодо“ за най-значимото произведение описвающе Втората световна война наред с „Дневникът на Ане Франк“.