Ивановден

Моята любов към теб, скъпи,
е като неподходящо изказана дума,
като плач на безсилие,
като коня пред празен хранилка.
Тя е напълно ненужна
в твоя ден, изпълнен до краен предел.
Върти се около теб -
като кученце, вързано в двора ти.
Предаността му те докосва с език по ръцете,
погледът му винаги е вперен в очите ти,
скърби мизерно и тъжно, когато - от скука - го бутнеш...
Непрекъснато иска своето;
не те оставя да починеш.
Но бъди внимателен за момента, в който
сама ще успее да си счупи веригата.