Еклектики

ОХ, СТУДЕНО МИ Е

Какво ли си мисля, когато се взирам в онова място?

За предишния ми живот, в който бях мъж? Да, наследих от него суетата и няколко дребни навика. Болката в дясното слепоочие, страхът от удавяне и далечният хоризонт също са част от мен. Варварската ми откровеност и инструментите на отчаяния Пигмалион съществуват вътре в мене.

Мисли ли за водите на язовир „Искьр“ или за реката Лета? За чаша джин с три кубчета лед и лимон по здрачаване, докато грамофонът пуска песента: „Забравил шутът ранга свой…“? Какво да кажа за онзи вой, който разкъсва одеждите ми? За доброто и злото - те като горди сиамски близнаци търпеливо ги храним и нежно ги галим по главичките им.

А какво ще кажеш за майка си и баща си? Те остаряват със своята всеопрощаваща обич: взех я, износих я, а какво получих обратно? Дали мисля за словото или славата? За изкушенията или елегантните пръсти на Юдит?

Приятелите ми – те потънаха във всякакви задължения: работа, кабинетни занимания или просто в себе си. А Звездният Мишелов? Боян Магесника? Зелената Сова или Черния Мачо?
Мирела Иванова