Отвън-отвътре

**БЕЛОТА**

Какъв красив сняг се сипе -
бавен и мил,
наивен.

Коли минават с неуморност,
комините бързат да го замърсят,
снегорините - да го изчистят.

Но той пада спокойно,
не избира нито цел, нито път,
за всички е един и същ,
ангелски безтежък...

Колко силно жадуваме за чистота!
Колко не желаем да останем същите!
И се впускаме в снежната белота,
и я тъпчем,
и я превръщаме в кал.