Моята пролет

На 19 май 1933 г. в детската клиника на Александровската болница умира едно единадесетгодишно момче с необичайното име Пролетсин. Според детското списание „Поточе", публикувано на 1 март 1932 г., той е само на осем години и половина, никога не е посещавал училище, тъй като от три години е прикован към леглото заради заболяване. Самостоятелно научил да чете и пише, той изпраща много красиви рисунки, картини и стихотворения до редакцията им. Те го поздравяват и му пожелават успех в творческото развитие; неговият труд може да служи за вдъхновение на другите деца.

След самоубийството през 1979 г. на Петя Дубарова, която също е писала стихове по времето когато Пролетсин е живял десетилетия преди нея, съдбите им се преплитат по драматичен начин. Въпреки че произведенията на това малко момче са известни единствено на ограничен кръг хора днес, те притежават простота и искреност в изразяването, които рядко могат да бъдат постигнати от по-възрастните автори. Вероятно биха били забравени без помощта на амбициозния баща на Пролетсин, който ги публикува през 1933 г. под заглавие „Моята пролет".

Лечението му било поверено на проф. д-р Стефан Ватев, който също финансира отпечатването на малката стихосбирка. Последните редове от предговора му оставят траен спомен: „Скъпо дете, ти затвори очи твърде рано, но поезията ти ще бъде вечен паметник."

От наследството му остават множество стихотворения; едно от тях - "Мъчител" – заслужава място във всяка антология посветена на българската детска литература.

(Източник: Петър Величков - статия „Пролетсин Чачановски - чудодейното дете през 1932 г.", включена в книгата „Страсти и скандали в Царска България", 2000 година.)