Излизане от съня. Стихотворения и поеми

Георги Борисов представлява истинска класика в поетичното изразяване, с перфектен ритъм и стихотворения, изпълнени с неочаквани метафори и рими, на които дори опитни версификатори могат да завидят. Той е един от малкото български поети, чиито образи предлагат разширяващи се метафори както в пространствено отношение, така и в дълбочина, но винаги съобразени с класическата метрична структура.

…

В настоящия си сборник със селектирани стихове Георги Борисов избира заглавие с множество значения – „Излизане от съня“. Какъв поетичен мотив стои зад този избор на ярки и многопластови послания?

Неговата скиталческа природа и жадната му душа, освободена само от ограниченията на времето – са основата на неговата свобода. Затова той споделя без притеснение своите най-дълбоки преживявания:

...и мога да чета по звездите...

(„Сол”, 1999)

…

Творчеството му включва три свещени художествени символа: любовта, свободата и смъртта. Смъртта не може да бъде преодолена; тя е част от живота ни. Свободата обаче може да бъде постигната. И любовта трябва да се изживее напълно...

…

Въпреки очевидния си талант като поет, Георги Борисов никога не е заемал висок административен пост до 1989 година; въпреки това той е имал специално уважение сред почитателите на изкуствата. Това признание идва не само заради творческия му принос, а също така благодарение на огромната му работа за развитието на българската култура чрез редакторството (повече от 30 години!) на емблематичното списание „Факел“ и като основател на независимото издателство „Факел експрес“, което продължава традицията на списанието и представя таланти често пренебрегвани у нас заради търсенето на лесна печалба. Неговият взискателен вкус към литературата личи и в работата му като главен драматург в Народния театър «Иван Вазов», където наследява такива именити предшественици като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Дали неговото дело носи съдба или търсене? Или пък е част от усилията професионалистът? Резултатът остава впечатляващ:

Лети сама душата ми и все п? силно свети...

– Мариана Тодорова