Излизане от съня. Стихотворения и поеми

Георги Борисов представлява истинска класика в поезията, с изключителен ритъм и стихосложение, изпълнени с неочаквани метафори и рими, които биха могли да вдъхновят дори най-опитните версификатори. Той е един от малкото български творци, чиято образна система позволява разширяване на метафорите както пространствено, така и в дълбочина, но винаги оставайки вярна на класическите метрични форми.

…

В настоящата си книга със селектирани стихотворения Георги Борисов предлага заглавие с многозначно значение – „Излизане от съня“. Какви са аргументите зад избора му на толкова ярки и многоизмерни послания в контекста на това заглавие?

Неговият скиталчески дух и жадната душа се подчиняват само на безкрайността - те са основата за неговата свобода. Затова в стихотворенията си той споделя съдбоносното за живота си:

...и по звездите мога да чета...

(„Сол”, 1999)

…

Творчеството му включва три свещени художествени знака: любовта, свободата и смъртта. Не става дума за преодоляване на смъртта; тя е част от живота. Свободата може да бъде постигната, а любовта – изживяна.

…

Въпреки несъмнения талант като поет, Георги Борисов никога не е заемал висока административна длъжност до 1989 г., но винаги е бил уважаван сред почитателите на изкуствата. Това признание идва не само от поетичните му достижения, но също така благодарение на значимия принос към развитието на българската култура чрез редакторската работа (повече от 30 години!) във влиятелното списание „Факел“ и като директор на независимото издателство „Факел експрес“, основано през 1995 г., което продължава традицията да представя литература както местна, така и чуждестранна пред българските читатели. Неговият взискателен вкус намери отражение и в ролята му като главен драматург на Народния театър «Иван Вазов», наследил именити предшественици като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Дали всичко това представлява обреченост или търсене? Или пък резултатът от усъвършенстващия труд у професионалиста? Но крайният ефект остава завладяващ:

Лети сама душата ми и все п? силно свети...

– Мариана Тодорова