Анималистиката на Емилиян Станев

Книгата представлява първоначален опит за проучване на философската система, разработена от Емилиян Станев.

Въпреки че акцентът е поставен върху ранната анималистика на автора през 30-40-те години и уникалния, натоварен с философски смисъл образ на животното в неговото творчество, изследването обхваща цялостно творчеството на Станев. За първи път се обръща внимание на по-късния му период от 70-те години (известен като „последни разкази”), който демонстрира дълбока ангажираност с глобалните предизвикателства на времето и служи като опит за морална философия относно науката.

По-късният Станев аргументира онези идеи, които ранният анималист-художник е реализирал интуитивно и до известна степен несъзнателно в своята проза за природата и животните.

Немският философ Хайдегер също попада под наблюдение наред с българския писател. Специален фокус е поставянето му в контекста на Изтока (Дао) и начина, по който те разглеждат природата и битието – концепции, близки до тези при Станев.