Голямо червено слънце, самотни електрически светлини

Авторът ни запознава с четиринайсет независими истории, които дискретно са свързани от образа на разказвача, скитащ по пътищата на съвременна България. Безспорно съществуват множество разкази за пътувания с влак или автостоп и още толкова за случайни срещи. Въпреки това, у Пламен Антов се усеща пронизителен тон на дълбока човешка екзистенциална самота, който не избледнява дори в най-комичните му творби и изглежда да идва от високи размисли. Той притежава остро чувство към социалната несправедливост, но въпреки това не става моралист; трудно би било да намерим история без присъствието на морална дилема.

Юлиан Жилиев

Тази книга е посветена на съвременна България и при първо прочитане може лесно да бъде наречена реалистична. Реализмът обаче е уникален. Още в началото читателят попада в една позната, но все пак загадъчна сцена – крайградско сметище с кула със счупени прозорци, символизираща загубени стремежи от миналото. Пейзажът носи индустриално излъчване и внимателният избор на детайли го прави мистериозен и сюрреалистичен. Светът изглежда като развалина, а между оцелелите около общия огън има моменти както на радост чрез ракия и шеги, така и конфликти при обсъждане на любовта. Тази странност продължава през цялата книга; действията се случват там, където човек попада случайно и рядко се връща.

Кристин Димитрова

Разказите са динамични, изпълнени с диалог и речева характеристика, която отличава героите помежду им. Те плавно преминават един в друг – понякога носят сходна елегична атмосфера , а друг път са остри и брутални заради експресивността си или сгъстеното психологическо време. Разказите акцентираха върху психологически аспекти от ежедневния живот вместо просто визуализиране на битовизма им; именно затова често надхвърлят актуалните литературни норми.

Палми Ранчев