Българският постмодернизъм XXI-XXI в. (Към философията на българската литература)

Книгата обединява текстове, създадени след изследването „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Тези материали заедно изграждат цялостна теория за българския постмодернизъм, която разглежда две основни тенденции в два различни аспекта.

Първата се фокусира върху ключов сюжет във "високия" (класически) постмодернизъм от 90-те години, като акцентът пада главно върху поезията. Анализира се как той взаимодейства с литературния канон и начина, по който обсъжда националната философия на историята (например Ани Илков, Златомир Златанов и колективните мистификации на групата от „Литературен вестник“). Разгледани са механизмите, които придават българска идентичност на този феномен в дълбочина, а не повърхностно.

Второ, анализират се значителните промени в началото на XXI век, когато постмодернизмът преминава към нова етапна фаза - пост-фаза – предимно чрез романа. Интересът тук е насочен към различни напрежения вътре в жанра роман: произведения като „Физика на тъгата“ и „Възвишение“, както и “Бежанци” и “Законът/Разруха”. Стесняването на границите между постмодернизма и масовата култура поставя все повече въпроси.

Авторът предлага свои решения на част от тези въпроси чрез разработване на собствен оперативен инструментариум и въвеждане на нови теоретични концепции.