Нагоре по реката назад

В своята книга Пламен Антов предлага изключително наситено и концентрирано повествование, което се проявява както в подбора на темите и перспективите към тях, така и в завладяващия ритъм. Под повърхността се крият повторения, които по симфоничен начин обединяват различните разкази в единна цялост. Началото на повествованието е акцентирано не толкова върху пространството, а по-скоро във времевата перспектива.

Особено важно е диалогичното взаимодействие между отделните истории, което незабелязано потапя читателя в увлекателно пътешествие из картите на мислите. – Борис Минков