Отименна лексика в словника на българския език

В настоящия речник, който е уникален по своята структура сред нашите лексикографски ресурси, са включени съществителни и прилагателни имена, както и малък брой глаголи от българския език. Примери за тях са ампер, бакелит, водевил, гоблен и много други. Общото между тези термини е, че те произлизат от собствени имена с основната цел да се формират нови понятия в различни области на знанието. В речника преобладават възприети международни нарицателни имена (ономатоними), докато собствените имена се обозначават като епоними.

Информацията в статииния формат на речника носи ясна етимологична насоченост и компактен енциклопедичен стил. След заглавното слово обичайно следват семантичните бележки и изходният чуждестранен ономатоним с кратки коментари относно езика и културата му. За всеки епоним се предоставят оригиналното изписване и акцентиране на имената (в латинизирана форма за гръцките или екзотичните писмености), посочва се годината на раждане и смърт за историческите личности, а също така има достъпни етимологични пояснения.

По този начин лексиконът естествено допринася за разширяване на познанията на ползвателя в областта на енциклопедията и развива неговата езикова култура. Освен това той коригира установени неточности в други лексикографски материали, които не са били предназначени основно за предоставяне на информация относно етимология или ономатонимност във включената лексика.