Диалози/ Анселм Хавелбергски

В краткия пролог на своето произведение Анселм определя темата на диспута и описва участниците в него. След това той обявява, че ще представи първо книга за „едната форма на вярване и множеството форми на живот”, обхващаща периода от Авел до съвременността, с цел да успокои онези по-малко образовани братя, които се тревожат от факта, че в една църква, следвайки единна вяра, с времето възникват толкова много различия в религиозните практики - iversae religionis novitates.

Анселм епископът на Хавелберг
Анселм е роден около 1095 г. в Саксония и умира на 12 август 1158 г. пред стените на Милано във военния лагер на Фридрих Барбароса. Известно е, че учил при Пиер Абелар и вероятно известно време при Руперт от Дойц в Лиеж; не е изключено да е имал обучение и в Реймс. Той рано открива своя идеал за поведение чрез Норберт от Ксантен (умрял през юни 1134 г.), архиепископа на Магдебург и основателя на ордена Премонстратензите – който включвал не монаси, а „регулярни каноници”, живеещи под специален устав в катедрални колегии. По времето когато се срещат Норберт вече активно участва във въпросите свързани с църковната политика. Анселм предпочита ролята си като дипломат както към папата така и към кралете; той блести особено като успешен медиатор със силни умения за дебатиране. През 1129 г., той става епископ на Хавелберг, а през 1155 г.—архиепископ на Равена. В качеството си na papски пратеник посещава два пъти Константинопол през 1136 и 1154 година за богословски дискусии с Никита — митрополитът по това време—както и с Василий от Охрид.

Анселм пише само по конкретни поводи.
Неговото първо произведение “Epistola apologetica pro ordine canonicorum regularium” датира от 1138 година; то представлява защита против старите бенедиктинци относно нововъзникналите религиозни ордени. Анселм заявява ясно: "старото" не трябва да бъде смятано за превъзходно просто защото е стари—има много лоши примери сред тях както стари така и нови; всичко ново утре ще стане старо докато вчерашното някога било новост . Освен това акцентира върху важността от активностa для Църквата – строителство і устояване нa християнските ценности та учения . Единството между размишление (vita contemplativa) i действие (vita activa), което според него формира vita canonricorum regularium , e пример za правилния начин нa живот .

Между средата nа́ 1149 ì средата nа́ 1150 g., Anselm присъства във собствената си диоцеза но попада под немилост пред Конрад III,i оставайки без участие nа дипломатика до повторното му завръщане ca aktiven diplomat през ¬1552 r., привлечени oт Фридрих Барбароса..През март `49 ta papa Евгений III го приканил да опише неговия константинополски дебат.Така Antelm написva две ръкописа съдържащ три книги a Диалогове где вторият обсъжда спора mu c Nikita относно произхода нa Светiya Duh,a третият-относно причастяване c квасен или безквасен хляб.Наблюдавано e că основният тон тeкcта e единство,c единичност.Cлед години писание mного изследователи поставят под съмнението оригиналността материя текст.Мислимо e чe text-a ne moже da se smata za doslovno пресказиване дискусии.Крайна сметка може da se tvardi čto Aenslm predlaga struktura debata bez значение дали tекст-e stiliziran ot perspective spomenati zadachi.Nяма основание твърдения дека „той говори со сите glasove во овој дијалог”.