Съчинения в 7 тома.: Човешкото начало Т.1

Не е било изправеното придвижване, резултат на случайна еволюция, което е довело до развитието на оръдията след милиони години. Вместо това, жизнената необходимост от постоянната употреба на инструменти (при липсата на алтернативни адаптации) е принудила нашите предшественици да се изправят и по този начин да станат хора. Предложеният тук нов антропологичен критерий за разграничаване между последните животински форми и първоначалните човешки видове помага за осветляването на досега хаотичното идентифициране на съответните фосили като въпрос не само от археологическа (артефакти от ежедневието, следи от културна дейност и др.), но и палеонтологична значимост (доказан стабилен ортограден статус).

Обсъждането и приемането на представените оригинални идеи за антропогенезиса беше затруднено както от обективно обусловена липса на активна професионална общност в областта в България, така и поради политически причини, които наложиха дългогодишна изолация върху автора.

Това служи като допълнителна подкрепа за убеждението, че появата на човека не представлява еднократен акт; а напротив – тя е непрекъснат процес; човекът не идва готов към света - той постоянно се развива; освен това някои успяват в този процес, докато други остават извън него.