Съчинения в 7 тома: Човешката специфика Т.2

Анатомично, морфологично и физиологично Homo Sapiens представлява последната стъпка в дългия еволюционен процес на живите организми на Земята. Въпреки това, неговата дейност го интегрира в система от различни закономерности.

От религиозна гледна точка: по плът той е животно, а по дух – божество. От научна перспектива: като организъм той е обикновен биологичен представител, но като съзнателно същество – уникален творец.

Специалното място на човека във вселенския ред се отразява теоретично. Изследователите на биоматерията често базират своите обяснения на видимите прилики между явленията в двата качествено различни свята. Те приписват на живите организми способности да изпитват любов и омраза, щастие и страдание, желание за мъст и способност за прощаване, както и склонността да мамят или да бъдат честни.

Това обаче не кореспондира с истинската действителност. Железният капан на инстинктите остава непоклатим. Съществува значима пропаст между човешкия разум и животинската психика; обществото ни се отличава от животинските групировки; езикът играе различна роля спрямо начините за комуникация сред животните.

Човешката специфика до голяма степен зависи от културния напредък през последния етап на развитие. Сред основните характеристики ѝ са чувството за хумор и способността да се смеем над изкривената реалност и абсурдните прояви около нас - включително над самите себе си. Всички тези аспекти предизвикват усмивка у нас.