За толерирането

**Серия Етоси**

Като евреин, роден в Америка, израснах с убеждението, че съм обект на толерантност. Само по-късно започнах да осъзнавам себе си и като активна личност, която трябва да проявява толерантност към другите – включително моите еврейски събратя, чиито възприятия за еврейството значително се различаваха от моите. Първоначалното ми впечатление за САЩ като страна, където всеки трябва да търпи останалите (което ще поясня по-долу), послужи за основа на това есетo. То ме насочи към размисли относно разнообразието на страните и техните понякога нетолерантни различия. Не всички места са като Америка!

Процесът на толериране и получаване на толерантност може да бъде сравнён с Аристотеловата концепция за управление: той представлява задължение на демократичните граждани. Смятам, че тази задача не е нито проста, нито маловажна. Толерирането често бива подценявано; изглежда сякаш то е най-малкото което можем да направим за ближния си или минимално право от тяхната страна. Всъщност обаче отношението към толерантността придобива много форми, а самият акт на проява на толерация може да бъде организиран по различни начини. Дори когато формите са непохватни или несигурни в своята природа, те рядко предизвикват необходимост от дълбочинна оценка както практическа така и теоретична.

Както при всичко ценно в живота ни следва да се запитаме какво стои зад акта на толериране и как той функционира - именно това е основният фокус тук. Искам само кратко да отбележа какво подкрепя процеса на толериране: то позволява съществуването само по себе си чрез предотвратяване разпадането помежду ни; освен това спомага за коегзистенцията между различните общности в които живеем.

Толерирането не винаги защитава разнообразието; понякога то просто произтича от необходимостта му без особена аргументация зад него. В настоящия текст обръщам специално внимание именно върху разнообразието без детайлно разглеждане всяка негова частица – предпочитам многобразие пред еднородност във социалния , политическия и културния контекст . Важно е обаче всеки режим зависи до известна степен от единството сред своите членове , който вдъхновява лоялността им . Съвместното съществуване предполага наличието наложителна правова уредба , която гарантира стабилитет.

Може би бихме могли условно представим идеята за една-единствена перфектна система сред множество варианти ; но аз силно се колебая около този постулат — ще изложа доводите срещу него още във Въведението . Все пак целта ми тук ще бъде само описание няколко варианта последвано анализиране конкретен модел , който смятам че би бил най-подходящ нашата актуална ситуация ; такъв който предоставя сила нужната подкрепа през XXI век — онзи вариант който почита множествения характер присущ нашата действителност.