Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му

Книгата е посветена на 250-годишния юбилей от създаването на "История славянобългарска", но нейният подход, тематика и интерпретация не са типични за подобен празник. Вместо да бъде традиционно монографично изследване, авторът цели да задълбочи разбирането на различните аспекти от делото на Паисий Хилендарски в контекста на неговата реформаторска роля. Първите глави реконструират атмосферата по време на написването на "История славянобългарска" и поставят под въпрос статута му сред анонимното монашеско общество през XVIII век, както и спрямо реформатори като преподобния Паисий Величковски и Евгений Вулгарис. Личността на йеросхим Спиридон Габровски и неговата “История” се разглеждат от нова перспектива. Няколко текста анализират прехода от класическите копия към различните варианти на "История славянобългарска". Десетина преписа (като Болградският, Вторият Самоковски, Бобчевият, Башкьойският и др.) са обект на дълбочинен анализ; за повечето от тях това е първо такова изследване в рамките паисиезнанието. Коментира се как "История славянобългарска" е била възприемана в Търновско и Самоковско, в северозападните покрайнини и сред българските преселници в Бесарабия. Завършвайки с раздел относно влиянието на Паисиевите идеи върху творчеството на Н. Рилски, В. Априлов, Н. Бозвели и Христо Ботев, книгата подчертава как те използват формулировката “без Паисий – по паисиевски”, обогатявайки практиките за литературна приемственост по сложен начин.