Димчо Дебелянов - обреченият на ранна смърт и вечен живот

Изображението на българската поезия от началото на ХХ век вече е достатъчно оформено, притежаващо свои устойчиви характеристики както в стил, така и в съдбата на творците си. С голяма увереност можем да заключим, че мнозина от тях са се оказали под влиянието на известната максима на Достоевски: "Трябва да страдаш!" По неофициален закон и вследствие на обективни фактори, много от тези поети не успяват да изпитат радостта от живота и попадат сред онези страдащи – бездомници и обречени души, които никога няма да получат признание за своя труд. В този контекст може би е уместно да се отбележи, че ако не беше сражението при Демир Хисар, талантът на Димчо Дебелянов щеше да бъде сполетян от нов удар на съдбата, който щеше окончателно да реализира неговата предопределеност. Така войната го вписва в "Ботевия вариант" за сбогуване с живота - познат също така чрез имената Стамен Панчев, Илия Ив-Черен, Гео Милев и други. Той стои между тях – частично включен във въпросния кръг и едновременно извън него; това е именно той – Димчо Дебелянов! Обреченият рано на смърт човек с вечна памет...