Преводна рецепция на Европейските литератури в България Т.6: Балкански литератури

Първата част на този том обхваща славянските литератури от Балканите, докато втората се фокусира върху албанската, гръцката, румънската и турската литература. Въпреки уникалността на всяка балканска литература, те не само че следват европейските тенденции, но често се гордеят с умението си да създават произведения в духа на европейските образци. Не е случайно, че през 19-ти и 20-ти век романтизмът, реализъмът, сюрреализмът, авангардизмът и психологическият реализъм могат да бъдат открити във всички балкански литератури.

В контекста на близкото познание между съседните литератури и търсенето на вдъхновение от Западна Европа започват процесите по преводната рецепция. Поначално преводите са предимно публикувани в периодичния печат – това важи за целия процес на преводите и не само за балканските литератури. След Първата световна война обаче книгата в превод започва да става основен инструмент за междулитературен обмен.

Преведени текстове от балканските литератури запазват своя информативен характер и фрагментарност при рецепцията им. Общоизвестно е, че по-обширни критически издания относно класическите или значими съвременни автори стават възможни едва след Втората световна война; тогава тази практика започва да бъде подкрепяна като държавна политика чрез книгоиздаването от страна на държавата.

Много специалисти участват в разработването на очерците относно рецепцията на балканските literaturi в България през 19-ти и 20-ти век. Подборът включва автори както от славянския свят, така и неславянски писатели от Балканите, които играят важна роля в собствената си литература и са представени с поне една книга переведена na български език.