Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване

"Автографът" е относително ново явление в българската художествена литература, което се утвърдило сред авторите и читателите...

През последните десетилетия на XIX век и началото на XX век автографът започва да се среща все по-често, особено под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи снимки – практика, която почти напълно изчезнала в съвременността. В писателските среди обаче той придобива ясно изразен характер с институционално легитимиране и днес радва със статут и популярност, както и значителни количествени показатели.

Завършената книга "Автографът в литературния живот и духовно-творческото общуване" предлага уникален поглед към развитието на автографа в българската литература от XIX век до настоящето.

В този контекст пред читателя стои произведение с характера на специална "антология", включваща проявления с дарствени текстове от периода на Възраждането (около 80-85 примера), следосвобожденското време (над 50 примера) и повече от 700 свързани с литературния живот през втората половина на XX века до началото на XXI век. Съдържат се кратки статии за отделни автографи като тези от Христо Ботев, Сава Доброплодни, Васил Ст. Берон и доктор Кръстев; а също така са представени "извадки" от наследството оставено от различни писатели...