Ох, лю(бо)в

"Прониквах в нея много бавно, сантиметър по сантиметър, сякаш нишките, които я свързваха като цяло, можеха да се скъсат при най-малкото грубо действие. Тя се разтваряше под мен с незабележимата готовност на розов цвят, който предпазливо разкриваше гънка след гънка своята жадна за нежни ласки същност. И двамата нямахме причина да бързаме - Ена, защото времето в нейния свят беше застинало като камениста река, а аз - понеже исках безкрайно да се наслаждавам на нашата необикновена среща след толкова години. В миналото моят хищен стремеж бе да я покоря и разтреса с енергията на младостта си, която черпеше от разбити сърца. Не успях тогава и затова избягах от нея. Но в този магичен момент нямаше желание да бягам; копнеех за продължението на нашето слепване завинаги – клетките на телата ни да бъдат освободени от наследствените си ограничения и в радостния хаос на новото начало да образуват общо тяло, в което тихо ще се разтворим."
Иван Голев