Симеон Втори. Политически роман

Животът на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, започва след кончината на баща му Борис Трети на 28 август 1943 година. По това време престолонаследникът е едва шестгодишен. София, столицата, е наполовина разрушена от англо-американските бомбардировки; дори Дворецът не остава незасегнат и семейството живее ту във Враня, ту в Царска Бистрица или понякога в двореца Ситняково, имението край Кричим или малката царска къщурка с високи стени в село Баня - Карловско. В сините очички на красивото момченце се отразяват далечни спомени за Черно море и Евксиноград – място изпълнено със зеленина и почти без мирис на водорасли; прибойният шум е заглушен от многобройните дървета. Макар да има тих залив, детето все пак се плаши от бурята и солената вода. Докато мрачната и пуста София тъгува по Царя-Обединител Борис Трети, горите са населявани от странстващи шумкари; селата са обградени от жандармерията, а нивите в Златна Добруджа остават запустели. На места като Делиормана и Родопите яташките къщи горят, докато героите от ловните роти показват побити глави или позирали до убити нелегални бойци по мегданите. Страната е раздирана от война и разделение сред народа си; но младият цар не осъзнава тези събития – той само приема коронясването си с невиждащи сияйни очи:
„Да живее цар Симеон Втори!”
Петър Христозов