Нерешителни имоти

"От басейна „Спартак” до ж.к. „Сердика”

1. За писателските средства

Както показват новите тъмносини табелки с бели надписи, които коректно обозначават противоположната страна на пресечката, аз съм на ъгъла между булевард „Витоша” и улица „Янко Забунов”. Разбира се, не пиша точно в момента, когато споделям това местоположение. Освен това искам да подчертая, че не посочвам табелките така, както би направил един репортер. Ако ги сочех, щеше да бъде по друг начин: вижте например Берлинската стена; тук е написано "не се приближавай – стрелба без предупреждение"; или пък малко японче учи как да поставя презерватив на изкуствен член в рамките на грандиозна акция; ето и мухи кацат върху деца от Етиопия, а Стинг ще организира благотворителен концерт за тях с намерението да не ги посочва; докато Робин Уилямс спокойно може да забавлява американски войници пред очите ни. Но тези разлики в използването на табелите вече са въпрос на жанр.

Ако твърдя, че не пиша в този момент, проблемът не произтича от инструментариума ми. Знам за писатели, които веднага хващат пособията си и записват всичко необходимо при възможност. Интересни са историите около колекциите със салфетъчна поезия - те представляват сборник от остроумни реплики сред кафе-писатели. Чувала съм дори за колекции от подобен род - като търсещи шестото лице на Пирандело - които чакат своя издател. Този случай е различен от малките тетрадки с широки редове (вместо квадратчета), което смятам за важно уточнение. Писателят обикновено няма специално събрани салфетки за творческите си нужди; те бяха запазени само за момичета до четвърти клас.

Бих искала да отбележа в защита себе си факта, че не считам себе си за писателка — но напоследък получавах много коментари относно това мнение и често звучаха унизително насмешливо към мен без адекватен ответ от моя страна.

Наистина ставаше очевидно , че разговорът дали съм писателка или не започна да надхвърля нормалните граници . В контекста на правилата играта беше ясно , че независимо дали пиша или нe , можем просто все пак опитаме .

Най-добрият материал който имам настоящето е картата на София . Но тя абсолютно никога няма общо с берлинския или етиопския репортаж . Не защото липсата й впечатление я прави лоша карта а защото просто там почти няма какво конкретно да покажем.
Картата определено прилича повече на непрестанно променящa се палачинка отколкото указание."