Кирка и сънищата

Преди много години написах тази история, която дори бе публикувана с различно заглавие. Оттогава не успях да намеря покой. Работата е там, че тя сякаш се създаваше сама, а аз просто я следвах, буквално задъхан от усилие; така става, когато човек бъде завладян от илюзии. Човек може да си навреди в опитите да я достигне, но тя ще го изпревари и ще му се подиграе. Този присмех беше за мен непоносим, особено с присъствието на Кирка – магьосница и дъщеря на Хелиос – която постоянно ми напомняше за себе си със своите мрачни дрехи и желанието си да не остане само мит докато Одисей живее.

Историята е основана на митологията, но всъщност коя приказка не е? Важното е защо именно тези герои и техните приключения ни привлекат. Те всъщност не са толкова далеч от нас във времето колкото изглежда; те не са замръзнали в т. нар. античност — всяко време има свой собствен Одисей и той винаги е нужен. Що се касае до боговете, човешките опити да "заключват" времето чрез точни дати могат би било забавление за тях самите — те самите представляват Времето. Сещам се какво ли щеше да каже Аполон: „Само най-важното“, с известна арогантност; а Хермес вероятно би добавил: „Детайлите са ключови – те правят историите по-вълнуващи.“

Историята за Одисей и магьосницата Кирка притежава собствена динамика и логика; нейният стремеж е да продължи независимо от свободната воля на героите (колкото им остава), тъй като разбирането на концепцията за свобода тук означава приемане на съдбата ти. Разказът резонира както с вечността, така и с настоящия момент — затова вариациите извън митологичния контекст показват единствено че даже Ананке уважава жизнеността ѝ.

Любов Кронева