Вълча Богородица

Не желаех да се връщам нито в епохата на социализма, нито в ранния период на демокрацията. Времето обаче изглежда не позволява да затвориш врата зад себе си. Историите остават пред нас, чакали години наред, стават все по-плътни и тежки. Независимо от опитите ми да ги избегна, нищо не успя да ги унищожи или разпръсне. Те се случват през определени моменти с характерните им особености и продължават да са твърде близо до нас; усещаме ги почти физически - толкова абсурдни и великолепни са: как днешното момиче може да повярва, че заради романтична връзка с човек от капиталистическата среда ще бъде заплашена с изключване от университета и комсомола? И това ли ще доведе до усложнения не само в нейния живот, но и за всички нейни роднини? Или как Пушкин сто петдесет години след смъртта си беше използван в рекламната кампания на перестройката в Европа? Как новите руснаци стъпиха на българска земя именно при началото на демокрацията... В заключение – времето е главният герой тук – било то календарно или историческо, дори нощно. "Вълчата Богородица" задава атмосферата – онова състояние на душевен мрак, което продължава да завладява душите ни; а единственото спасение изглежда идва чрез известна доза ирония.