Дзът или животът и смъртта на един задник

Не може да се твърди, че Иван Иванов имаше особена страст към четенето. Напротив! Но след като пристигна в столицата и зае поста на началник, той не успя да избегне навика, който всички считаха за вреден. Упорито се опитваше да преодолее известната книга на Коелю.

За да има занимание по време на четенето, Иван си хапваше луканка или пастърма. Смучеше от резените или ги използваше, за да маркира напредъка си в текста.

По този начин книгата на Коелю придоби странно кулинарно измерение. Мазните страници изглеждаха като добре запечени кори за баница, но миризмата беше всичко друго освен приятна – в тях имаше остатъци от салам с няколко седмици давност.

В един момент Иван не издържа неприятната смрад и метна книгата през прозореца. Бездомните кучета тутакси се нахвърлиха върху нея и я разкъсаха мигновено.

- Тази книга е отвратителна! - изрече Иван и случайно направи литературен анализ.