Бабини-Ягини. Разкази и новели

От дълго време приказките ми поставят редица въпроси, например: защо героите неизменно се отправят към гората, дори когато знаят за вълците и другите заплахи? Казват им да следват пътеката, но те сякаш умишлено навлизат в труднодостъпните места. Какво търсят там? Може би ще кажете, че това е наивен въпрос, но колко от опитните и по-мъдри хора биха могли да дадат отговор без да споменават забраните, които не заслужават обсъждане: не докосвай огъня – ще те изгори; не ходи в гората – защото…

След като продължително проучвах тези свои разсъждения, осъзнах, че никой не попада в гората по собствена воля. Страхът и отвращението от живота го водят натам, тъй като той не успява да се справи с малкия си свят – чувствува се ограничен. Разказвачите на приказки винаги са били наясно с мистериозната гора – онази част от подсъзнанието, през която всеки преминава рано или късно. И колкото повече сложни същества ставаме ние самите, толкова по-плътна и объркана става тази гора.

Любов Кронева