Митология на прехода

Художествената интерпретация на историческите събития често не съвпада с действителността. Въпреки това, понякога тя може да се окаже по-автентична... Текстовете на Алек Попов включват подбрани разкази и новели, вдъхновени от нестабилната символика на тоталитаризма и сюжетите свързани с Прехода. Авторът предлага завладяваща реконструкция на митовете, които са формирани в общественото съзнание през 90-те години чрез абсурдния хумор.

И ето че вече принадлежим към тях... Прониквам между стените, сядам около масите и слушам разговорите на хората. Или се крия в телефонните слушалки. Наблюдавам...
През нощта, когато чуя непоносимия зов на обърнатата звезда, заедно с всички останали летя към внушителната постройка в централната част на града. Там ме очаква моята канцелария. Пишещата машина е готова за мен. Остава само да напиша поредния си рапорт.
"Рапорт даден"

Майка ми не каза нищо; просто посочи стареца с вилицата и изръмжа заплашително. Дядо изглеждаше уплашен и премигваше бързо. Цялото му самочувствие беше изчезнало – пред нас стоеше единствено празна обвивка, а червеят на времето гризеше последните остатъци от Живота.
"Ще ядем дядо," мислех панически, "ще ядем дядо..."

"Денят на независимостта"

Ако трябва да опиша управлението през следващите две десетилетия, бих казал само че бе сравнително добро и напълно авторитарно. Плащаш данъци и получаваш инфраструктура; пиеш свещена урина - така добиваш благословията си. Както често повтаряше председателят Мар: „Това е формулата за социална хармония."
"Пътят към Сиракуза."