Мисия Лондон

Романът, който критиците определят като най-смешната творба в съвременната българска литература, получи наградата на списание Clouds за 2004 година и беше издаден на английски език в продължение на една година. Скоро се проведе премиерата и на сръбското му издание. Авторът открито признава, че произведението е вдъхновено от опитите му по време на дипломатическата служба в Лондон. Въпреки че романът има сатиричен характер, той надминава обикновения портрет на нравите и предлага нова перспектива за българската идентичност в съвременния европейски контекст.

„Краткият престой на Алек Попов като български дипломат в Лондон донесе страхотен подарък както за познатите му, така и за непознатите – неговият роман „Мисия Лондон“, който смятам за най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна е, че след края й човек може да почувства тъга,” пише Георги Цанков във Вестник за жената през май 2001 г.

Според Мирела Иванова от Капитал романът притежава документален привкус; авторът не крие произхода си от реални ситуации по време на работата си като дипломат. Но историята сама по себе си е плод единствено на въображението му. Тя представя сатира върху наследения тоталитарен манталитет чрез абсурдни ситуации.

Стефан Продев отбелязва: „Работата на Попов не просто ни показва нравите - тя предизвиква ново осъзнаване относно българското присъствие днес.”

„Мисия Лондон” представлява дебютният роман на Алек Попов и умело комбинира автентични случки с абсурдистки моменти, изграждайки сюжета около скандални инциденти от посолството. Българските дипломати са представени с хумористичен подход; действителността им често достига до гротеска под погледа на автора.

Христо Кьосев описва романа като истински европейско комично произведение с отличителен стил - свеж хумор и чувство за пропорция; ситуациите могат да бъдат свързани със специфичните особености у нас, но хуморът носи английска нотка.

Кристин Димитрова споделя надеждите си към новаторските произведения сред трудностите след политическите промени у нас и акцентира върху острота наблюденията зад "Мисия Лондон".

Любен Дилов-син пък коментира личния опит с българската дипломация при написването; книгата е своеобразно възмездие срещу униженията преживявани от граждани при взаимодействия с посолствата ни зад граница. Според него "Мисия Лондон" разкрива гротескното поведение сред нашето дипломатическо представителство.

В заключение можем да кажем, че романът „Мисия Лондон“ не само забавлява читателя със своето остроумие и реализъм, а също така провокира размисли относно националната идентичност през призмата напрегнати социални отношения между България и Европа днес.