Българската литература през XXI век (2000-2020) Част 1

Тази книга, замислена като литературна история, всъщност ще бъде възприета предимно като критика, тъй като събитията от миналото продължават да имат значение и в настоящето.

Едно от основните неща, които осъзнах, беше нуждата да се анализира критическата практика на последните години. Говоря от позицията на автор с над седемстотин рецензии за нови книги, написани между 1995 и 2020 г., публикувани главно във вестник Култура. Прегледах наново моите текстове и работите на други критици в различни медии, както и безкрайните читателски коментари в интернет форуми и блогове. Ясно ми стана колко значителна може да бъде разликата между оперативната критика и оценките от литературната история за едно единствено явление. Това ме подтикна да поставя под въпрос някои мнения – включително собствените си оценки. Докато критикът разглежда детайлите внимателно, литературният историк действа подобно на инженер, който трябва да свърже множество несъвместими части в цялостен механизъм. Понякога е необходимо да пренебрегнеш добри творби или автори поради невъзможността им да се впишат в конструктивния план; друг път обаче изтъкваш произведения с по-малко впечатляващи качества просто защото са ти нужни за завършване на важен компонент от общата картина. Осъзнавам парадокса: макар книгата ми да е написана с намерението да служи като литературна история, тя ще бъде възприета предимно като критика именно защото онова, което се случило вчера все още има отражение днес.