Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част 2

След пет години труд и множество прочетени книги, мога с увереност да заявя едно: през последните 25 години българската литература е станала по-разнообразна от всякога. Не е лесно да се определи доколко това разнообразие произтича от вътрешното развитие на литературата и доколко е повлияно от глобалните тенденции. Съществува важен аспект в невъзможността да се направи ясна граница между „вътре“ и „вън“, между местното и чуждото. Новите произведения на български автори значително нарастват, а всяка книга желае да бъде уникална, да "бъде сама себе си". Това разширяване на литературния стил ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за неспособността да се комуникира на всички езици едновременно. Наистина, какво би станало, ако всеки пише само за своето собствено преживяване? Вероятно скоро броят на писателите ще достигне този на читателите. Няма нищо учудващо в това, че критиката почти изчезна.

В края на втория том натрупах редица въпроси, за които не успях да намеря решения. Те са свързани с разбирането какво ще представлява литературата до края на нашия век. Тъй като нямам конкретни отговори, положих усилия да събера максимално количество информация в полза на бъдещата литературна история. Както при всяка друга история, тя ще бъде написана от победителите; но писателите никога не са били именно такива победители.