Вик в тишината. Поезията на Борис Христов

Неговата бърза поява на литературната сцена все още буди учудване у критиците, които се опитват да разберат как новият автор, без никаква институционална подкрепа, успя да се утвърди като една от най-влиятелните личности в българската поезия.

Какъв е ключът към този изключителен и рядко срещан успех през онези години, който направи Борис Христов централна фигура в поетичния свят на България? Той бе възхваляван почти универсално и същевременно ненавиждан задкулисно от водещите имена в тогавашното тоталитарно общество.

Как стана така, че сложната му поезия, чийто смисъл не е лесен за усвояване от всички читатели, беше разпространявана чрез преписи и крадена от библиотеките? Как този пробив стана толкова осезаем за кратък период време, че дори самият поет остана смутен... и в крайна сметка бе принуден да се дистанцира от публичността на творческата си дейност?