Малка северна сага

След забележителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир, озаглавен „Неосветените дворове“, Швеция отправя официална покана към него за ново приключение. Авторът тръгва към още една студена страна, въоръжен с тетрадка и изгризан молив, за да създаде следващия си пътепис – „Малка северна сага“.

Пътуването му започва в София, когато по средата на булеварда се появява сърна, която символично открива един сюрреалистичен маршрут из Швеция.

Книгата разкрива впечатленията на Радичков от посещенията му в страната през различни сезони и поводи – от най-дългия ден в Швеция до участията му в дискусии с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.

В допълнение авторовият ум постоянно се връща към родните места и спомените за близките хора, детството, бомбардировките над София, мечтите на майка му от младостта й и една красива литературна панахида посветена на Емилиян Станев и неговото множество кучета.

„Шведите имат особен афинитет към знамето; навсякъде в небето над Швеция се веят знамена… Усетих тъга за моето знаме. Пронизвано от куршуми и обгаряно във вихрушки от барутен дим, то е символ на човешката устойчивост.“

„Малка северна сага“ дебютира през 1980 година и е преведена на шведски език през 1981 година. Тази нова самостоятелна версия представлява първата такава публикация след четиридесет години.