Бележник на писателя

Константин Петканов без съмнение е един от най-влиятелните български автори през периода между двете световни войни и се смята за най-продуктивния. Роден през 1891 година в заможното село Каваклия, разположено в Одринска Тракия и произхождащ от свещеническо семейство, той многократно се връща към своите корени и местната култура чрез своите романи, сборници с разкази, мемоари, очерци и исторически изследвания. Свързан със семейството си с борбата за освобождение на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е мъжът на една от сестрите му), участва активно във войните за обединение на България, като е раняван и награждаван за храброст. През целия си живот писателят остава верен на идеализма относно живота на българина. Въпреки това неговото творчество не представлява само поглед назад в миналото; много от произведенията му са посветени на драматичните моменти в историята на България през първата половина на ХХ век. В тях той защитава цялостна система от християнски възгледи и дълбока вяра в човека.

"Бележникът на писателя", който представяме тук, обхваща последните петнадесет години от живота му (Петканов умира през февруари 1952 г.). Това издание служи като свидетелство за прекратения творчески импулс поради идеологически натиск точно в периодa му на върхови постижения. Публикуваният документ ни предоставя информация за непостигнатите литературни идеи и богатството na неговите амбиции, синтезирайки творческите убеждения на Константин Петканов.

„В този бележник не записвах хронологично събития или инциденти; вместо това отбелязах мигове от моето мислене, вдъхновени от пулсацията на сърцето ми. Миналото, настоящето и бъдещето толкова тясно са се преплели в тези мигове, че нямаше нужда да ги разграничавам внимателно. Докато аз живея – а още малко ще живея – значи всичко около мен също продължава да живее; линията остава непроменена - цялостният човешки живот.“
Константин Петканов