Маймунската кожа

През прозореца тя наблюдаваше залеза, а зад стъклата се натрупваше розовото безвремие на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, като го покани да налее, както беше правел досега. Безвремието зад прозореца и скочът бяха в един и същи нюанс.

В романа на Петър Манев главният герой мрази хората, но тъй като притежава капка великодушие, не подминава и собствената си ненавист. Неговата религия е свързана с желанието за различен начин на живот; когато трябва да намери смисъл за една маймунска кожа, пъзелът на неговото битие започва да се оформя. Геологът тръгва към африканската джунгла не просто като човек, а като горила. Постепенно той забравя своите човешки инстинкти и само понякога спомена за любовниците от миналото му нахлуват в сънищата.

Как ще продължи този спектакъл с фантастични предположения - прочетете в абстрактната повест на Борис Априлов.