Символиката на приказките

Приказките, подобно на всички древни легенди, се свързват с мита, който е запазен в колективното несъзнавано на човечеството. Митът не е само притча или устно предание; той представлява и дълбоко философско понятие, архетипен символ, съществуващ в несъзнаваното на всеки индивид и следователно част от общото съзнание. Тъй като това прасъзнание е безсмъртно, митичните образи остават вечни независимо от скептицизма или нихилизма на съвременния човек. Те изникват в мечти, видения или транс-състояния. Значителен принос за разкритията относно тях имат Фройд и Юнг, които по свой начин акцентират върху важността им. Подобни митологични теми са ярко присъстващи и в художествените форми – рисуването и графиката. Поради тази причина те играят значима роля в съвременната психотерапия. Както много митици, така и приказките носят дълбока символика. Разглеждането й предлага завладяващо преживяване; добре познатите ни истории придобиват ново значение. Получаваме прозрение за психологическата структура на човека, неговото развитие и "посвещенията", през които преминава през живота си. Многопластовият подтекст и тайната мъдрост на включените приказки ще пленят всеки читател.
В проучването са разгледани известните приказки „Малечко-Палечко“, „Червената Шапчица“, „Пепеляшка“, „Снежанка“, „Златната птица“, „Момичето без ръце“, „Жабокът-цар или Железният Хаинрих“, „Верният Йоханес“, „Дванайсетте братя“, „Братче и сестриче“ ,„Трите пера“ и "Двамата братя".