Философия на толерантността: Антология /От Античността до края на ХХ век

Създаването на антология представлява значително предизвикателство за нейния автор, особено ако той е вложил усилия и искрени намерения да предложи на читателя максимално удовлетворяващо съдържание. Старото значение на термина „антология“, което се свързва със събиране на цветя в букет, предоставя полезен образ – дори най-красивият и оригинален букет не може да бъде направен от произволни цветя или безразборно количество. Без такава селекция би изчезнала хармонията между компонентите и общият аромат, при който всяка част трябва да бъде различима.

Комбинирането на философски размишления върху концепцията за толерантност през повече от 25 века изисква не само знания и умения за хронологично подреждане, но и интуиция относно тяхната съвместимост в едно единствено произведение. Важно е готовността за рисковано разбиране, както посочва херменевтиката – това означава проницателност спрямо историческата специфика на текстовете и възможността те да взаимодействат помежду си.

Човек обаче се движи напред благодарение на силен импулс; било то удоволствието от разнообразието според Монтен или ползите от диалога с акцента върху взаимното уважение, споменато от Тейлър. Рикьор говори за необходимостта от „конфликтен консенсус“, а Файерабенд настоява за широта в идеите без диктатура над мнението. Мил пък подчертава важността на свободата във всичко нетрадиционно.

Истинската толерантност идва чрез индивидуалното осмисляне в акта на свободния избор; докато груповата толерантност често изглежда изкуствена като всяка наложена идеология. Ако перифразираме Албер Камю: индивидът, който активно избира да бъде толерантен - личността с потенциала си да формира човешки отношения - може да представя по-красиво зрелище стига неговата толерантност да прерасне в активна доброжелателност към другите.

Въпреки че идеалната любов остава митична концепция, Ясперс предполага, че е достатъчно хората просто да създадат пространство без насилие; там исторически различните идеи могат непрекъснато да водят диалог като форма на любяща борба.