Саги за кралете на Севера; т.1

С това издание българските читатели най-накрая имат възможността да се запознаят с известните северни саги в превод от оригиналния текст. Авторът на тези произведения е Снуре Стюрлюсон (1179 – 1241), забележителна личност за своята епоха. Той произхождал от древен и благороден исландски род, бил заможен и активно участвал в политическия живот, което му коствало живота. Въпреки че материалните му дела не са оставили следа, неговата вечна слава идва от литературното му творчество. Като образован човек той бил един от прочутите скалдове и автор на редица "исторически" предания, създадени по разкази или стари хроники; вероятно именно той е написал прозаичната част на “Младшата Еда”, която представлява важен източник за изучаването на скандинавската митология.

Сборникът със саги носи заглавие “Земният кръг”. Концепцията за Земята като кръгла, т.е. идеално оформена, кореспондира с древните представи за географията. Освен това названието подчертава амбицията на автора да обхване цялостната история на света. Снуре действително притежава много знания, но те основно се концентрират върху близката история на Средновековна Скандинавия. Следователно “Земният кръг” всъщност се ограничава до териториите на Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия и Ирландия - геополитическото разбиране за времето.

В творбата на Снуре можем да намерим интересни примери относно антропогонични и социогонични концепции. Например една жена мечтае за огромно дърво преди раждането на своя син; долната част е червена, средната зелена а короната бяла. Образът на световното дърво обикновено символизира тричастната структура на Космоса; тук обаче цветова схема добавя социално-идеологически значения.

Основният въпрос остава в каква степен сагите от цикълa “Земният кръг” могат да бъдат определени като исторически жанр. На пръв поглед те съдържат толкова детайли – имена, места и събития – че изглеждат правдоподобни спрямо разказаното от Снуре. Много изследователи ги сравняват с исторически личности и събития при опити за реконструкция през минали времена. Все пак голяма част от описанията са квазиисторически /както го интерпретират Вл.В Иванов и Вл.Топоров/. Читателят може да срещне трудности при разграничаване между многобройните именувания в генеалогичните линии; докато изброяването до деветото коляно няма особено значение днес според нас модерните читатели - то било жизненоважно за хората по времето на Снуре — родословното дърво утвърдило крале и ярлове не по-малко значимо отколкото техните индивидуални постижения.

Иван Маразов