Саги за кралете на Севера; т.2

"Сага за Улав Светия

132. Крал Улав свикал своите феодали и множество войници, след като чул, че Кнют Велики планира да дойде през лятото. Чрез търговските кораби от запад станало ясно на хората, че в Англия Кнют събирал значителна армия. С настъпването на края на лятото някои все още се надявали слуховете да са верни, докато други били убедени, че войска няма да се появи. Крал Улав останал във Викен до последните дни на сезона и периодично изпращал разузнавачи, за да установи дали Кнют е тръгнал към Дания.

През есента крал Улав изпратил посланици при родствения си крал Анюнд в Свитюд с известие относно опасността: ако Кнют завземе Норвегия, мирът в Швеция ще бъде нарушен; той предложил двамата крале да обединят силите си срещу него и бил уверен, че могат успешно да се бият с врага. На това предложение крал Анюнд отвърнал положително и заявил готовност за съюз под условие взаимната подкрепа при необходимост. След размяна на пратеници двамата монарси уговорили среща за обсъждане на ситуацията; Анюнд трябвало да замине от Вестерготландия през зимния сезон, а Улав започнал подготовка за неговото посрещане в Сарпсборг.

В същото време през есента Кнют Велики пристигнал в Дания с голяма свита и останал там до края на зимата. Информирало го било за обмена между пратениците на норвежкия и шведския кралове и наличието зад тях на сериозни намерения. През зимата той отправил свои пратеници при Анюнд със скъпи подаръци и обещание за приятелство; уверил го е, че не трябва да има притеснения относно конфликта помежду му и Улав Дигре: "Няма да нарушавам спокойствието ти или мира в твоето царство," добавил той. Пратениците достигнали до Анюнд с даровете от Кнют и обещанията му; обаче реакцията му била доста хладна – те усетили предпочитание у него към дружба с крал Улав вместо с крал Кнют. При завръщането си те предали информацията обратно на кинг Kнут , заявявайки му да не разчита особено много на приятелството от страна на Анююд."

Снуре Стюрлюсон