Портрети отблизо. Поетики

На пръв поглед, поезията изглежда "като обикновено стихотворение", но това впечатление не остава дълго. Тя се фокусира върху детайлите и ни предоставя близки портрети, играе с блендата и фокуса. Понякога приближава толкова много, че можем да преминем "от другата страна на следобеда" в огледалния свят. В него секундите стават семена за посев, а времето образува филизи около колчета; „магистралата се разстила като вестник”, а децата прикрепят листа към клоните с големи бели щипки.

Образите са толкова живи и реални, че ти се приисква да ги докоснеш скришом, но рискуваш пръстът ти да потъне в тях. Има особена магия във възприемането (или поетичната оптика), която прави действителността нереална и чуплива.

Четете внимателно и постепенно разгърнете текста; увеличавайте го визуално. Ако забележите „петна от пръсти върху хартията”, знайте, че те представляват „отпечатъци на призраци,/ напуснали преди да мигне блендата”. Георги Господинов