Голямата книга на подправките

Най-ранното писмено упоминание за кулинарните подправки е открито в библиотека във Вавилон, написано с клинообразни знаци. То споменава шафран, кардамон, сусам и мащерка. В древността ароматичните билки и прахообразните подправки са били наричани "похвала на готвача". Семена от различни подправки са намерени в египетските фараонови гробници, а по папирусите са записани рецепти с анасон, семе от горчица, кимион и кориандър. Латинският термин за общото название на подправките е "speiif", което се превежда като нещо внушаващо уважение – напълно оправдано.

Въпреки това ние все още имаме да изследваме богатството на аромати, тъй като традиционно българската кухня разчита основно на ограничен набор от подправки. Най-често използваните сред тях включват магданоз и копър, джоджен и чубрица; по-рядко срещани са левисидът и естрагонът, както и сминдухът и кимът... Но светът на подправките предлага много повече разнообразие. Ако желаем ястията ни да бъдат все по-вкусни, трябва без колебания да се потопим в него.