Такова синьо. Видимо и скрито/ Стихотворения

ПРИСЪСТВИЕ
Никога не бях наблюдавал такова синьо.
Синьо, истински синьо - като кръв, като кожа,
като близкото дишане. И тук не става въпрос само за цвета,
а за синьото, което е много повече от обикновено.

От високо погледът се люлее и се носи
в далечината. Затварях очите си
и осъзнавах: това синьо идва от присъствието на някого.
Има винаги някой около нас.

В новата творба на Палми Ранчев стихотворенията наподобяват снимки, които улавят руини от размисъл и обобщение. Книгата притежава многозначителна простота и успешен поетичен лаконизъм. Времената и вечността влизат в сблъсък, изтласквайки напред фината ирония на текста. Личното „аз“ в поезията на Палми Ранчев е изчерпало своите ресурси в стремежа към спокойствие; лирическият герой често говори за себе си чрез маските на пълното дистанциране. Еротичните искри и електрическите връзки между различните части на книгата представляват неловкия опит на самотния човек да се справи с настъпващата смърт – те пораждат студенина с безизходната си атмосфера.