Посока Сакраменто

Романът „Посока Сакраменто” разглежда объркването и безизходицата на страдащите хора, които не могат да изградят близки отношения. Те имат единствено възможността да разкрият уязвимостите си без страх. В ситуации, в които дори жестокият Бог на българската действителност остава равнодушен, обикновеният приятелски акт носи утеха. Историята показва как индивидите се боят един от друг и търсят убежище в гета – независимо дали луксозни или разрушени от времето, където наблюдават собственото си ужасно ежедневие. Хората затварят очи пред най-страшните истини и желаят животът да продължи, но същевременно изпитват страх. Романът описва мълчанието и мрака, когато всичко около тях спира."