Как да се бъркаме в чуждите работи

„Не те упреквам, ако темата за Коледа ти е омръзнала толкова, колкото и на мен – каза приятелят ми Б., който работи като редактор на списание. – Веднага щом се отърва от коледните издания в главата си и празникът напусне редакцията, започва истинският ужас вкъщи. Моята любима съпруга спестява пари, за да ми купи скъп подарък, който не желая. А Ема ще ми подари акварел, който сама е нарисувала. Тя винаги прави така. Нямаше нищо лошо в това, освен че очаква да го сложа в хола. Видял ли си някога картините на братовчедка ми Ема? - запита той.
- Мисля, че съм ги виждал - отвърнах аз.
- Не може дори да се двумиш по този въпрос - отсече гневно той. - Те са незабравими.
Приятелят ми сякаш говореше към цяла публика на Пикадили Съркъс.
- Защо хората правят подобни неща? – попита той.- Дори начинаещите художници трябва да имат малко разум. Не осъзнават ли какво творят? У нас има една нейна картина в коридора; окачих я там защото светлината е слаба. Кръстила я „Блян“. Ако беше избрала име като „Кошмар“, може би щях да разбера посланието й.
Запитах я откъде черпи вдъхновение и тя обясни, че веднъж видяла такова небе в Норфък вечерта. Господи! Защо тогава не затвори очи и не се прибра вкъщи зад завесите? Аз бих хванал първия влак за Лондон при такова зрелище! Разбирам бедното момиче — сигурно просто няма как да избегне тези гледки, но защо решава да ги рисува?
- Предполагам рисуването е жизнена необходимост за някои хора – добавих аз.
- Добре де, но защо именно на мен трябва да подаряват техните произведения? – възкликна той без никакъв подходящ отговор.“

Из разказа със същото заглавие