Другите и моя милост

Зная един човек, който ме дразни. Не крия това от никого. Той смята, че винаги трябва да ставаш гладен след хранене. Както веднъж му обясних, не можеш да станеш гладен от масата, ако преди това не си седнал на нея с празен стомах; което всъщност означава, че постоянно си в състояние на глад. Той се съгласи с мен и каза, че идеята е именно такава – винаги да ти се яде.

- Повечето хора - поясни той - напускат масата напълно нахранени. Това е психическа нагласа и вреди на храносмилането.
Да мислиш непрекъснато за храна – ето как трябва да погледнеш на ситуацията.
- Какво имаш предвид под "това"? - запитах аз.
- Ами точно това, което казвам - уточни той. - Сега ставам от закуската с голям апетит за обяда. След като приключа с него, вече очаквам вечерята с нетърпение. Лягам си готов за закуска утре сутрин и бодрото очакване помага много на храносмилането ми. Аз съм бодър лакомник.
- Наистина изглеждаш така - отвърнах аз. - Говориш за себе си сякаш си попова лъжичка. Имаш ли по-разширени интереси в живота? Например семейството или патриотизма? А Шекспир?
Защо не позволиш на глада да утихне поне за малко и да помислиш за нещо различно?
- Как можеш да разсъждаваш върху друго нещо – контрира той – когато стомахът ти те притеснява?
- И как можеш изобщо да мислиш – възразих аз – когато цялото ти внимание е насочено към поддържането му в ред? Ти всъщност просто гледаш собствения си стомах! Постепенно започнахме все повече да се ядосваме един на друг и забравихме добрия тон.
Нямаш нито един спокоен следобед през седмицата! Разбирам те – здравословен изглеждаш, но такива са каторжниците в Портланд; те също никога нямат проблеми със стомаха."