Разговори след вечеря

- Скъпи приятели, не искам да ви разстройвам - започна чичо ми с особено впечатляващ, почти ужасяващ тон на гласа си. - Но ако предпочитате да замълча, ще го направя. Въпреки това, трябва да знаете, че тази къща, в която сме се събрали в момента, е населена от призраци.
- Невъзможно! - възкликна господин Кумс.
- Какъв смисъл има да спорите дали е вярно или не след като току що ви казах как стоят нещата? - отвърна чичо ми с лека обида. - Уверявам ви, че къщата е дом на духове. Най-често през нощта преди Рождество в Синята стая се появява душа на грешник – човекът убил коледар с буца въглища.
- И как точно стана това? - попита нетърпеливо господин Кумс. - Беше ли трудно?
- Не знам подробностите – каза чичо ми, – той не спомена методологията. Коледарят стоял точно зад входната врата и пеел балада. Предполага се, че когато отворил устата си за нота "си бемол", злосторникът хвърлил буцата въглища през прозореца; тя попаднала в гърлото му и го задушила.
- Явно трябва прецизен мерник; все пак заслужава опитване – размислено отбеляза господин Кумс.
- За съжаление това не беше единственото му престъпление! – добави чичо ми. – По рано той убил някакъв солов корнетист.
- Наистина ли? Това удостоверен факт ли е? – учудено запита господин Кумс.
- Разбира се, че е факт! – отговори чичо ми раздразнително. – Поне доколкото можем да говорим за факти по такива случаи. Тази вечер сте доста взискателни!