Разговори след вечеря

- Приятели, не искам да ви разстройвам нервите - започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, - та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци.
- Не може да бъде! - възкликна господин Кумс.
- Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? - отвърна чичо ми леко обидено. - Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек -
човек, който някога е убил един коледар с буца въглища.
- И как го е направил ? - попита господин Кумс, изгаряйки от нетърпение да разбере. - Трудно ли е било?
- Не знам как го е направил - отговори чичо ми, - той не е разяснил технологията. Коледарят бил заел позиция точно от вътрешната страна на входната врата и изпълнявал балада. Предполага се, че когато отворил уста да вземе си бемол, грешникът запратил буцата въглища от един от
прозорците, тя влязла в гърлото на коледаря и го задушила.
- Нужен е точен мерник, но си заслужава да се опита - замислено пророни господин Кумс.
- Уви, това не е било единственото му престъпление! - добави чичо ми. - Преди това убил някакъв соло корнетист.
- Ами! Това удостоверен факт ли е?- възкликна господин Кумс.
- Естествено, че е факт - отвърна чичо ми сприхаво, - поне доколкото може да се очаква нещо да е факт в случаи от този род. Колко сте заядливи тази вечер!