Как да гледаме философски на живота

КАК ДА ПРИЕМАМЕ ЖИВОТА ФИЛОСОФСКИ

Смята се, че философията е способността да търпиш трудностите на другите. Най-истинският философ, за когото съм чувал, беше една жена. Тя била приета в болница в Лондон с крак, засегнат от гангрена. Хирургът я прегледал набързо и бил известен със своя груб език.

— Ще трябва да ампутираме - заявил той.
— Какво? Целия ли?
— Да, съжалявам - изсъскал хирургът.
— Няма ли начин да направим нещо друго?
— Това е единственият ви вариант - пояснил той.

Жената му отвърнала: — Е, поне не е главата ми.

Тази ситуация показва простотата на философията. Основната идея е, че нищо няма значение; след сто години – най-много – всички ще сме мъртви. Но всъщност имаме нужда от мъдрост, която да ни помогне докато сме живи. Аз не мисля за стогодишнината си; тревожа се повече за утрешния ден или дори половината от него. Чувствам, че ако можеха хора като данъчните инспектори и критиците просто да ме оставят на мира, бих могъл спокойно да бъда философ сам по себе си. Готов съм да приема безсмислието на живота, но те не са готови за това – говорят за спиране на газа и съдебни призовки.

Отговарям им обаче: "Нищо от това няма значение след сто години." Те пък контрират: "Не говорим за бъдещето ами за сумата задължения от април." Но откровено казано мен никак не успокоява идеята как след век ще бъда мъртъв – разбира се при нормални условия! Много повече ме укрепва надеждата ,че тези хора вече няма να са тук тогава.