Метафрастика

Агиологията представлява теологична дисциплина, която се занимава с християнската святост. У нас разделът, посветен на живота и почитта към светците, е известен като агиография. Основите на тази област произлизат от историческите текстове в Новия Завет — благовестията на Матей, Марк, Лука и Йоан относно земния живот на Спасителя, както и книгата "Деяния на св. апостоли", авторството на която принадлежи на св. евангелист Лука — считан за първият агиограф. Житията продължават разказа от Евангелието; в началото паметта за мъчениците Христови била записвана в възпоминателните диптиси и римския календар. По-късно започват да се съставят Месецослови с включването на светии от Стария Завет, Господските празници и тези посветени на Богородица. С развитието на християнската литература расте стремежът към подражание чрез дела и почит към небесните покровители; така се оформят жития (рю<;, уНа) и похвални слова (еуксоцюу). В тази жанрова сфера значителни приноси имат Атанасий Александрийски, Григорий Богослов и Григорий Нисийски, както и редица други писатели като блажени Йероним, Евсевий Кесарийски и Теодорит Кирски.

Изследването разглежда художественото влияние на агиографските произведения. Личността на свети Симеон е представена чрез писмените предания от Михаил Псел до Агапий Ландос. Обхванато е влиянието му върху старобългарската литература and съдбата na славянската метафрастика до времето sveti Димитрий Ростовски.

Метафрастиката представлява специфичен начин за организиране na мисленето i боговдъхновено творческо изразяване; благодарение na него житията стават неотменима част oт богословската култура i ясно se различават oт гръко-римското биографично повествование – това важи cъщо zа икoнографияta.